Двойната звезда
Нилс поривисто я дръпна към себе си, заби нос с топлата извивка на шията й.
— Ние сме мъртви, Лида, разбираш ли, отдавна сме мъртви! Още тогава ни погребаха. С музика и речи. То не беше изпращане, беше си истинско погребение. Зина го усети, затова се и отказа. Тя знаеше, че за мъртвите няма връщане.
Лида полека отмахна брадата му, която бе закрила половината й лице. Поглади я, спря за миг, сякаш обмисляше ползата от жеста си, после внимателно продължи да я милва.
— Не е вярно. Ние погребахме тях, Нилс. За нас изгледите да се върнем бяха реални, но за тях надеждата да ни дочакат не съществуваше.
— Мъртви сме, Лида, мумии, музейни чучела!
— Ти не си, теб те дочакаха. И вече си й простил.
— Лошо е, че не разрешаваха да си имаме дете!
Тя престана да милва брадата му. Устата й се втвърди, сви се, за да преглътне нещо. Но той и не очакваше думи от нея, заслушан в себе си, където волята му се размърдваше в неясно, безпосочно движение, топло и душно като извивката на шията й. Предпазливо се отдалечи от нея, изправи се. Лида приседна на петите си. Той дълго оглажда измачканата си куртка, мъчейки се да подчини онова движение в себе си. Когато срещна очите й, те му се сториха мъртви.
— Отиваш ли?
— Не там, където ме пращаш. Първо ще махна брадата, после ще питам в Центъра кога излита следващият звездолет. Дано има място.
— Нилс — спря го въпросът й вече на пътечката. — Само за себе си ли ще питаш?
Той издуха космите от устните си.
— Не, само за теб. И ще чакам да видя дали ще избереш Нилс Вергов за партньор.
Второто й подвикване го спря на разклона на алеята.
— Нилс, одеве исках да ти кажа, но ти ме прекъсна. Не сме мъртви, Нилс, ние просто не сме престанали да летим. Това е, което все не можехме да проумеем.
И тя вдигна палеца на дясната си ръка — астро-пилотския знак, с който си събщаваха, че уредите са в ред, че всичко в твоя сектор е спокойно. Но оня неин беззвучен изблик на радостта — много рядък, затова и винаги чаровно изненадващ — бе взривил вече бледото спокойствие на лицето й.
Той също вдигна палеца си.
Информация за текста
© 1979 Любен Дилов
Сканиране и разпознаване: Мандор, 2001
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1292]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:31