Историята на едно привидение

Така измина цял месец.
И ето че един прекрасен юлски ден привидението отново се появи. Това стана в кабинета на директора на Института за конюнктурни изследвания. Беше хубаво лятно утро и другарят директор спокойно проучваше някаква преписка. Той бе в добро настроение, отпочинал и работата му спореше. Така както беше целият потънал в работата си, той внезапно чу тих, далечен печален повик:
— Другарю директор…
Директорът стреснато вдигна глава. В стаята нямаше никого!. „Глупости! — помисли той. — Така ми се е счуло!“ Но гласът му беше познат, напомняше му за нещо, което не искаше да признае. Той отново се наведе над бюрото, макар и мислите му да бяха смутени и разпилени. В тоя миг до ушите му достигна дълбока скръбна въздишка, тиха и далечна като повей на планински вятър.
— Другарю директор!  — чу се отново печалният молещ глас.
Пребледнял като смъртник, директорът излезе на пръсти от кабинета си. За него вече нямаше никакво съмнение — това беше гласът на бившия главен референт. Директорът си отиде вкъщи и още на другия лен нареди да се смени кабинетът му. Напразно! След та дни и в новия кабинет той дочу далечния печален и умолителен глас:
— Другарю директор!…
Това вече беше прекалено, това беше твърде много за нервите му. Като се разтича по приятели и познати, той успя да си издействува преместване на нова служба, макар и не такава хубава и обществено важна. Но в новата служба вече никой не въздишаше и никакви привидения не го викаха на име.
* * * 
От тоя ден в института се смениха седем директори. Хората стояха по седмица-две и напускаха. Никой никому не каза истинската причина на напускането. Ако не вярвате на тая история, можете сами да проверите. Постъпете на служба в института като директор, седнете на мекото удобно кресло. Ако не през първия ден, в някой от следващите ще чуете скръбната въздишка, далечния глас:
— Другарю директор…
Не се плашете. Всъщност това е едно съвсем безобидно и безопасно привидение, което вече няма никакъв друг изход, освен да въздиша по своята печална съдба. Не се плашете, гледайте си спокойно работата. Навярно след още няколко въздишки то съвсем ще изчезне, както ще изчезне от света и споменът за неговия ненужен живот.
  
Информация за текста
 
© 1984 Павел Вежинов
Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2007
Публикация:
ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ
Белият гущер
Повести и разкази
Съставител: Христо Стефанов
Редактори: Каталина Събева, Валентин Кържилов
Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректор: Паунка Камбурова
Българска, I издание
Дадена за набор на 25.Х.1984 г.
Подписана за печат на 7.III.1985 г.
Излязла от печат месец март 1985 г.
Формат 70x100/32 Изд. № 1821 Тираж 60112
Печ. коли 31 Изд. коли 20,07 УИК 19,03 Цена 2,50 лв.
ЕКП 9536221631 5605-61-85
Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ София
© Павел Вежинов, 1985 г.
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1985
с/о Jusautor, Sofia
Съдържание:
[[2894|Космосът на човека]] — предговор от Христо Стефанов
[[2888|В една тъмна нощ]]
[[2889|Историята на едно привидение]]
[[648|В един есенен ден по шосето]]
[[2891|Сините пеперуди]]
[[2869|Белият гущер]]
[[2893|Когато си в лодката]]
[[2868|Бариерата]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2889]
Последна редакция: 2007-05-25 17:14:07