Гибелта на „Аякс“

Не, няма да загине!… Виждах дългите десетилетия, през които слънцето се бори със стихията на водата. Виждах как я побеждава след всеки изминал ден. Черна, мъртва и кална, отново се ражда сушата. Мъртвите гори не са успели даже да изгният. Виждах как се оттеглят водите, как като видения се показват огромни бели дворци, древни мраморни стадиони, мъртви градове. Още няма никъде никакво петънце зеленина. Всичко е голо, кално и мъртво.
И сякаш виждах Великия Сао на върха на скалистата планина — сляп като Омир, но всевиждащ, всезнаещ, всемогъщ. Вдъхновеното му лице е отправено към побелялото небе, устните му едва забележимо мърдат. Той реди тихо думите на своята последна поема — великата поема на Сътворението. Той вече вижда новите гори и новите полета. Той вижда своето племе всред треви и жълти цветя, край огньовете или в тишината на тундри-те. Вижда ги с нови оръжия и нови сечива, събудени от многовековната дрямка, жизнени и щастливи.
В тоя момент ни настигна шейната на Фини.
— Да вървим — каза Ли.
— Да вървим — отвърнах аз.
И тръгнахме към племето, което вече ни чакаше с купища от свежо, замразено месо.
  
Информация за текста
 
© 1973 Павел Вежинов
Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2007
Публикация:
Павел Вежинов
ГИБЕЛТА НА „АЯКС“
Редактор АСЕН МИЛЧЕВ
Художник АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСОВ
Художествен редактор БОРИС БРАНКОВ
Художествено оформление ВАСИЛ МИОВСКИ
Технически редактор СПАС СПАСОВ
Коректор ЦВЕТЕЛИНА НЕЦОВА
Код 11/95373/6257—7—89
Българска. Дадена за печат м.XI. 1988 г. Подписана за печат м.II.1989 г.
Излязла от печат м.V. 1989 г. Формат 32/70/100. Изд. коли 13,28.
Печатни коли 20,5. УИК 14.31. Цена 2.22 лв.
Държавно издателство „Отечество“, пл. „Славейков“ 1, София, 1989
Държавна печатница „Георги Димитров“, бул. „Ленин“ 117, София, 1989
© Павел Вежинов, 1989
© Александър Алексов, художник, 1989
с/о Jusautor, Sofia
ДБ-3
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2901]
Последна редакция: 2007-05-30 20:04:36