Мъглявината Андромеда
Евда Нал получи за награда от развълнуваната зала лавина зелени светлини.
Изправи се Гром Орм.
— Въпросът и решението на Съвета вече се уясниха и очевидно моето изказване е последно. Ще приканим човечеството да съкрати потребностите си за четиристотин и деветата година от Ерата на Пръстена. Дар Ветер не каза, че историци са намерили златен кон от Ерата на разединения свят. Тия стотици тонове чисто злато може да се насочат към производството на анамезон — така ще осъществим скорошно изготвяне на необходимия за полета запас. Ще изпратим за първи път в цялата история на Земята експедиции едновременно на три звездни системи и за първи път ще се опитаме да достигнем до светове, които отстоят на седемдесет светлинни години от нас!
Председателят закри заседанието, след като помоли да останат само членовете на Съвета. Трябваше срочно да се отправят запитвания до Съвета за икономиката, а също така до Академията на стохастиката и хипотезите за бъдещето. Те са нужни за уясняване възможните случайности през време на далечното пътуване до Ахернар.
Изморена, Чара тръгна бавно подир Евда. Тя се учудваше, че бузите на знаменитата лекарка бяха свежи, както всякога. На девойката се искаше час по-скоро да остане сама, та скришом да почувствува оправданието на Мвен Мас. Днешният ден бе забележителен! Наистина, не увенчаха Мвен Мас като герой, на което Чара се надяваше в най-съкровените си мечти. Задълго, ако не завинаги, го отстраниха от голяма и важна работа… Ала нима не го оставиха в обществото! Нима не е открит за тях двамата широкият и труден път на изследването, труда, любовта!
Евда Нал накара девойката да отидат в най-близкия Дом за хранене. Чара толкова дълго гледа таблицата за избор, че Евда реши да действува сама — съобщи в приемателния рупор на автомата шифрите на избраните ястия и индекса на масата. Едва-що бяха седнали край овалната двуместна маса — в центъра й се отвори люк и оттам се появи малък контейнер с поръчката. Евда Нал подаде на Чара бокал ободряваща напитка «Лио», която излъчваше опалов блясък, а тя с удоволствие изпи чаша прохладна вода и се задоволи с печено от кестени, орехи и банани с разбит каймак. Чара изяде някакво ястие от стрито месо на рапти — птици, заменили домашните кокошки и дивеча, и беше пусната да си ходи. Евда Нал гледаше след Чара, когато девойката със своето удивително дори за Епохата на Пръстена изящество слизаше тичешком по стълбата между статуите от черен метал и причудливо извитите подставки на фенерите.