Речният бог (Книга втора)

Бях приготвил десет алабастрови съда, в които да поставя тези свитъци. Ще ги оставя при нея. С моята ръка изрисувах всички стенописи в гробницата й. Те са най-красивите, които някога съм създавал. Всяка щриха на четката ми е израз на любовта ми.
Бих искал да почивам в мир заедно с нея в тази гробница, защото съм болен и уморен, но трябва да се погрижа за двете принцеси и своя фараон.
Те имат нужда от мен.
 
Бележки на автора
На 5 януари 1988 година доктор Дураид Ибн ал Сима от Египетския отдел за древни изкуства отворил и влязъл в гробница на западния бряг на Нил в Долината на царете. Причината, поради която дотогава там не били правени археологически разкопки, била, че на това място се издига джамия, построена през девети век. След продължителни и деликатни преговори разкопките били разрешени.
Веднага щом влязъл в прохода, водещ към погребалната зала, доктор Ал Сима се изправил пред прекрасни стенописи, покриващи стените и таваните. Това били най-съвършените и живи стенописи, които той виждал в живота си, прекаран в изучаване на паметници.
Той сподели с мен, че веднага разбрал, че е на прага на голямо откритие. Сред изписаните по стените йероглифи стояло, очертано с картуш, името на египетска царица, непозната досега за изследователите.
Възбудата и очакванията му се засилвали, когато стигнал до погребалната зала, но там го очаквало голямо разочарование: печатите на вратата били повредени, а входът — разбит. Още в древността гробницата е била ограбена и всички съкровища заедно със саркофага липсвали.
Независимо от това доктор Ал Сима успял да определи сравнително точно възрастта на гробницата, отнасяща се към онзи тъмен период на борби и нещастия, които поразили Египет около 1780 година преди новата ера. През следващия век двете царства били в състояние на постоянни промени. Имаме малко сведения за събитията от този период, но от хаоса накрая се издигнала династия от принцове и фараони, които успели да прогонят хиксосите и да върнат на Египет предишната му слава. Приятно ми е да смятам, че кръвта на Лострис, Танус и Мемнон тече в техните вени.
Почти година след първото отваряне на гробницата, докато асистентите на доктор Ал Сима прекопирвали и снимали украсите по стените, част от мазилката паднала и разкрила ниша, в която имало десет запечатани алабастрови вази.
Когато ученият ме помоли да му помогна с превода на свитъците, открити във вазите, бях едновременно поласкан и изпълнен с трепет. Естествено не бях подготвен да работя с йератичното писмо на оригиналните свитъци. Това бе извършено в Музея на Кайро от международен екип египтолози.
Доктор Ал Сима ме помоли да преработя оригиналния текст в стил, достъпен за съвременния читател. За тази цел съм изключил от текста някои анахронизми. Така например на места съм използвал такива сравнително модерни мерителни единици за разстояние и тегло, като мили и унции. Освен това съм си позволил думи, каквито Таита никога не е използвал, но които, сигурен съм, би употребил, ако съществуваха в речника му.
Щом започнах работа върху текстовете, сдържаността ми се изпари и бях погълнат напълно от времето и героите на древния автор. Независимо от превзетостта и самохвалството му аз изпитах симпатия и привързаност към роба Таита.
Осъзнах колко малко са се променили чувствата и стремежите на човека за цялото това време, а мисълта, че някъде в Абисинските планини, недалеч от извора на Сини Нил, мумията на Танус все още лежи в неограбената гробница на фараона Мамос, продължава да ме вълнува.
Уилбър Смит
 
Информация за текста
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5851
Издание:
Уилбър Смит. Речният бог. Книга втора
Първо издание.
Превод: Борис Тодоров, Мария Ракъджиева
Редактор: Лилия Анастасова
Художник: Росица Крамен
Технически редактор: Мария Белова
Коректор: Лилия Анастасова
ИК „Ведрина“, София, 1994
Печатница „Балканпрес“, София
ISBN: 954–404–059–5